Не знам какъв е коефициента (кофи цента, както казваше една моя преподавателка) на огъване на битовите стъкла, но всеки път, когато задуха западняка и подлага на тест гъвкавостта на прозореца на спалнята ми. Лежа и си мисля дали следващия порив ще е последен за стъклото и дали стаята няма набързо  да бъде предекорирана с лъщящи стъкла навсякъде, включително и няколко по босите ми крака.

Може пък да е красиво !
       Винаги съм искал диско кълбо в спалнята :)

Опитвам се да заспя но къде ти – на няколко метра дебне частният ми апокалипсис. Да взема да си пусна  “Камъните падат” та да стане картинката пълна. Както е добре известно това парче е от официалния саундтрак на филма “Армагедон”.

Направо си представям как подета от вятъра котка се бухва в стъклото и гъвкаво се приземява на леглото с ефектен троен аксел като на Тринити от Матрицата.

 Това допускам и да съм го сънувал само.

(Какво ли ще каже Фройд по темата ?  Но да не се отклонявам повече.)

Вместо да се счупи, прозорчето се оказва достатъчно гъвкаво и под напора на вятъра да огъне дограмата, която явно също е ужасно гъвкава :)

Ужасен трясък, течението на своя глава отваря и затваря  вратите в произволен ред. Може и да е точно определена последователността но точно тогава не обърнах чак толкова внимание. За мое учудване това, което спасява прозореца от кончината му е тъъъничкото перденце, което се заплита в горния му край.

Корниза се вади от едната страна но пада върху прозореца и спира устрема му към стената.

Бавно отварям очи , убеждавам се, че не сънувам и с бодра стъпка затварям прозореца, закачам корниза, оправям перденцето и разни там неща, кукички някакви, дето го държат.

За най - сигурно връзвам дръжката на прозореца с две свински опашки и след има-няма  3 часа успявам спокойно да заспя. Точно преди да звънне алармата, но това е друга приказка и ще бъде разказана друг път.

Вече ще внимавам винаги да имам със себе си  най – добрите приятели на мъжа : тел, тиксо и свински опашки.

Дори и на нощното шкафче!