Подзаглавие : Как да паркираме без кисело мляко.

   Киселото мляко е хубаво нещо . Има много полезни свойства, които подобряват стомашната флора, храносмилането и съответно обмяната на веществата в организма. Също така популярността на страната ни в Япония и в други страни и градове – държави, които знаят, че това е наше изобретение или въобще знаят къде е България.

   Това разбира се ако млякото е направено както там се прави киселото мляко а не са ми пробутали поредното екологично, органично, създадено по стара бабина или дядова рецепта, в екологично чист високопланински район, от млякото на биволица пасла само връхчетата на пролетно – лятна трева от която росата се е изпарила преди точно 46 секунди.

   Бла- Бла

   Това, което ми продават обикновено няма нищо общо с онова кисело мляко, което си спомням от детството си. За сметка на това сегашното засъхва перфектно върху стъкло , ламарина и пластмаса, както ви разказах предния път.

   Същата вечер демонстративно (за да ме видят всички зложелатели ) свалям маджуноподобната маса с помощта на шпатулка за лед, туба с вода, парцали и неограничено количество мокри кърпички (интимни:)

   Благодаря ви за гостоприемството мили Созополци, братя мои.

   Можете да разчитате, че догодина ще направя инвестиция в родния туризъм някъде по-далече от вашата община.

   Нищо лично.

   Просто искам работещ и почистен климатик, от който алергията ми се чувства добре, маааалко място за паркиране и най – важното тук–там някоя искрена усмивка.

   Нима искам много?

   За сметка на това мога някак си да се лиша от огромните, изпечени десетина дни на газово - слънчева баня дюнери. Не искам и приятни, едностранни разговори с плешиво – космати водни биволи, притежаващи огромни блокове и наеми и малки паркинги и усмивки.

   Не благодаря!

   Май само за руснаците е раят там. (Представям си какво е в Русия тогава)

    То на руснаците Созопол им се вижда “Земен рай” още от времето на освободителната война. За нас освободителна, за тях – завоевателна ама карай.

   Подарявам ви една идея (те си знаят кои). Направо можете да я минете по… САПАРД например, нали е модерно.

   А именно:

   Ако имах излишни няколко милиона, вместо поредния Хипер, Мега, Гига, Тера, х10на24та, супер “готин” хотел, който поразително прилича на този до него, щях да си похарча парите за сграда с доста по - проста архитектура. С големи зали от стена до стена на целия етаж, тук-там с колони само и спираловидни, широки по 3-4 метра рампи, по които да се качват и слизат колите.

   Накратко паркинг.

   Колкото и етажа да ми разрешат да го направя със сигурност ще си избия парите за времето за което комар изгаря в лампа.

   В сравнение с моята печалба концесионерите на плажа ще изглеждат като сетни просяци.

   Направо ще отнеса конкуренцията като куцо птиче – домат.

   Като трудовак – ученичка ще я отнеса.

   Или за да е по – морско, като сляп делфин – шамандура.

 

   Предпочитам да отседна в най – забутаната колиба на най – дивото село, в която да мога да си отпочина нормално, без над мен да тегне Проклятието на киселото мляко.

 

   За да разсея малко буреносните облаци, които натрупах над древна Аполония мога да спомена, че поне руините на крепостта са си все още там и все така красиви и могъщи, добре поддържани и красиво осветени вечер, което си остава основен повод за кратко посещение на града по системата “Фан – мяо, Чук - чао”.

   Разбира се всяка възможна ниша в камъните се използва с търговска цел, но гледано от достатъчно далече това не си личи.

   Изключително приятно е да седнеш в някое от заведенията на Южната стена през деня (ако си намериш място) и от височината на скалите да усетиш могъществото от първа ръка :)


 

Енчо,интимните кърпички са по-влажни от нормалните и ти сигурно си се убедил в това,макар че си ги използвал не по предназначение...и накрая ти става едно такова ...интимно;)

Интимно не е точната дума за Созопол. По-скоро задушно, такова де...задушевно :)