Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2012 17:24 - Постлитературно общество или властта на писаното слово
Автор: enyo Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1426 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 04.07.2012 09:34


Наскоро чух случайна реплика: “Защо са ни книги? Кой ти има време да чете?”

Наистина, защо? Защо да четем? Защо да се мъчим да различаваме тези малки буквички и редове и да караме въображението си да рисува картина от тях или да им придава мисловна форма? Не е ли по-лесно да изчакаме да излезе филма, за да видим как изглеждат нещата през нечии чужди очи. Да се насладим на визията на красивите актьори и специалните ефекти. Защо да поглеждаме към Слънцето, Луната, дърветата и птичките? На екрана те сами ще дойдат при нас. Опростената комуникация на телевизията заема вакуума на книгата. С нея по-лесно се възприемат нещата, кой би искал да се затормозява с истинска литература?

Телевизията помага и на управляващите - да наливат с фуния директно в мозъка на зрителите специално подбрания бълвоч, който ще ги държи в страх и ще тушира вредните мисли за свобода и демокрация. Книгата пречи на промиването на мозъците и за това винаги първо тя е страдала, когато тоталитарните режими надигат рогатата си глава.

Примери колкото щеш. Благодарение на конкистадорите сега нямаме нито една книга на маите и може да се каже, че съвсем бегло познаваме писмеността им. Тази красива, неповторима писменост. А колко ли тона книги са изгорени в нацистка Германия? Колко ли са изчезналите книги в закритите отдели на социалистическите библиотеки? Ами писъкът на Ватикана срещу фикцията на Дан Браун…

Страданието на книгите е голямо - горят ги, унищожават ги, затварят ги в секретни отдели, отричат, осъждат, заклеймяват, анатемосват. И всичко това само когато е застрашена нечия власт.

Логичният въпрос е: От какво се страхува една власт?

Логичният отговор: От по-голяма власт.

Властта и могъществото на литературата и изкуството са неограничени и за това някой винаги ще се чувства застрашен от тях и ще се опитва да ги поругае, заклейми или унищожи. Но като Феникс от пепелта те винаги отново вдигат глава и тогава няма сила, която да ги възпре, защото няма сила, която да попречи на интелигентния човек да мечтае, да желае, да изразява емоции и да иска повече.

Разбира се темата е неизчерпаема и ако имах воля и време, бих могъл да напиша книга, но това се отлага за бъдещето. За едно по-добро бъдеще за интелигентния човек, в което той ще е наистина свободен !

Още по темата:
      Книга: “451 градуса по фаренхайт” от Рей Бредбъри, лека му пръст.
              (Книгата има и доста неуспешна филмова адаптация. Намирам лека ирония:)

  или

      Филм: “Еквилибриум” на режисьора Кърт Уимър.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: enyo
Категория: Лични дневници
Прочетен: 67190
Постинги: 69
Коментари: 32
Гласове: 50
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930